По един учебник за всеки предмет?

Както може би сте разбрали, МОН планира изменение на Наредба 5, с което цели да въведе по 1 учебник за всеки предмет за учениците от 1-ви до 7-ми клас. (Текста на проекта за изменение можете да намерите тук: http://www.mon.bg/?go=page&pageId=381&subpageId=63) По-долу ви представям моето становище по въпроса:

Уважаема г-жо Клисарова,

Отчитам желанието Ви да подобрите системата на образованието, но предложеният проект за изменение и допълнение на Наредба № 5 няма да доведе до такова подобрение. В сегашния си вид предложените промени са немотивирани, неефективни и няма да повишат качеството на образование в страната.

       I.            Мотивация на проекта за изменение и допълнение на Наредба № 5

Въпреки широкия публичен отзвук, който получи това предложение, и въпреки личните ми усилия да намеря необходимата информация по въпроса, не можах да открия публикувана и публично достъпна мотивация за предложените промени. Тъй като не бих помислил, че Министерството на образованието и науката би предложило промяна, която ще засегне всички ученици от 1-ви до 7-ми клас в страната, без сериозна обосновка, базирана на анализ на реални данни, постарах се да потърся тази обосновка във Ваши изказвания по темата от последните два месеца. (С бележки в края на текста съм отбелязал от къде съм взел въпросната информация.) Предварително се извинявам, ако не съм интерпретирал правилно някое от изказванията Ви – ще се радвам да получа актуална информация за обосновката на проекта. Ето отбелязаните от Вас фактори:

1.      Новите учебници ще намалят тежестта на ученическите раници.[i]

Броят на учебниците, одобрени от МОН, не е свързан по никакъв начин с тежестта на ученическата раница. В крайна сметка, учениците не носят по 3 учебника за всеки предмет в раницата си. А освен новите учебници, Вие предлагате всеки от тях да е съпътстван от 2 вида помагала – това как би облекчило товара на децата?

2.      Ще се намалят парите, давани на частни издателства.[ii]

Не е ясно защо това е проблем – дали защото парите отиват в частни издателства, вместо в държавно, или защото се харчат твърде много пари?

Ако е първото, не смятам, че е редно държавата да има монопол над издаването на учебници. България вече мина през един такъв период и, след 45 години, се видя, че има и по-добри варианти.

Ако е второто, проблемът явно не е в броя учебници, а в лошо управление на средствата на ниво министерство. Дори и да бъдат спестени някакви средства, как ще бъдат ре-инвестирани в системата на образованието? Колко точно очаквате да спестите? Как ще бъдат пренасочени тези средства? Чрез какви механизми ще гарантирате, че средствата ще бъдат похарчени целево?

3.      Ще се облекчи адаптацията при прехвърляне на ученик в ново училище по време на учебната година.[iii]

Адаптацията в ново училище е актуален проблем, който по никакъв начин не е свързан с вида на учебника по даден предмет. При прехвърляне в ново училище ученикът попада в нова и коренно различна среда – той или тя трябва да свикне с нова физическа обстановка, да се интегрира в нова социална среда и да се адаптира към нови изисквания и очаквания на учителите. Как може единният учебник да гарантира, че ученикът няма да бъде отритнат от новите си съученици или че няма да получи по-ниска оценка, защото новият учител е много по-взискателен?

4.      Ще се гарантира качество на обучението в цялата страна.[iv]

Седмичен коментар - И пак за закона

Ако сте имали възможност да прегледате проекта за Закон за предучилищното и училищно образование, може да се зачудите какво толкова не ми харесва в него. Законът си е много хубав, ще кажете – интегрира съществуващи документи, внедрява нови идеи и изобщо е един много европейски закон. Можете дори да помислите, че имам личен проблем с този така хубав закон.

Проблемът с този законопроект е, че предлага готови решения, заимствани от други образователни системи. Разбира се, тези решения са ефективни в контекста, от който са извадени. Но българската образователна система има собствена специфика и, за да е ефективен един закон за образованието, трябва да се анализират съществуващите проблеми и реалните причини за тях.

И така, какви са проблемите? Според обосновката на проектозакона това са ниското качество на образованието, необходимостта да се развиват компетентности (а не само да се предават знания), нуждата от акцент върху личностното развитие на учениците, както и ясното обуславяне на техните права.

Всичките тези думи и фрази звучат много привлекателно, но всъщност казват много малко за реалното състояние на образователната система. Това са общи думи, които не посочват нищо конкретно. Съответно, мерките, предприети в тези насоки, няма и да разрешат никакви конкретни проблеми, а само ще създадат поле за изява на още празнословия и празнословници.

В системата има реални проблеми, които могат да бъдат разрешени с реални мерки. Ето тези, които, поне според мен, са най-важни заедно с някои възможни решения:

1.      В училищата липсва съвременна инфраструктура. Качественото образование изисква качествена материално-техническа база. Не може да обучите програмисти без съвременни компютри. Не може да възпитавате здрави и активни деца без игрища и спортни пособия. Не можете да образовате ученици без добре оборудвани и приветливи библиотеки. Реалният проблем е, че училищата не разполагат с достатъчно средства, за да осъвременят материалната си база.

Възможно решение: Както до долка ни е обяснявано, в бюджета няма допълнителни средства за образование. Тогава? Дайте възможност на училищата за набиране на допълнителни средства. В момента училищата не разполагат с интрумент за допълнително финансиране на по-мащабни проекти. Защо? Реалната финансова независимост е необходима за поддържане на съвремнни стандарти в която и да е сфера. Никой не може да предвиди какви ще са тенденциите след 5, 10 или 15 години. Затова училищата трябва да разполагат със свободен механизъм за набиране на средства и инвестирането им по усмотрение на самото училище. Централизираният вариант е въвеждане на местен данък „Образование”, приходите от който да се използват за подобряване на училищната инфраструктура. Либералният вариант е създаването на инвестиционен фонд за всяко училище, така че то да разполага с лихвените приходи по него.  Между тези два варианта има още много, стига някой да се реши на този „революционен” ход.

2.      Качеството на преподаване е ниско. Системата не привлича качествени кадри за учители. Талантливите млади хора, които търсят реализизация, бягат от образователната система като дявол от тамян. Ако българската образователна система бе футболен отбор, бих могъл да определя нейната кадрова политика като търсене на свободни агенти и застаряващи звезди с ниски изисквания.

Възможно решение: Добрите футболни отбори разчитат на добри трансфери. Великите футболни отбори купуват най-добрите футболисти и налагат качествени младежи, които в последствие също се превръщат в скъпо платени звезди. С други думи, за да привлечем качествени преподаватели, трябва да им осигурим привлекателни условия. А в тази насока дори не е необходимо тепърва да откриваме топлата вода – вече съществува работещ модел за подбор на кадри в системата на образованието. „Заедно в час” го прави вече няколко години и резултатите са впечатляващи. Защо просто не приложим техния опит?

3.      Учениците не получават достатъчно индивидуално внимание. За какво качество на образованието можем да говорим, ако си представим учител, който влиза два пъти седмично в клас от 30 ученици? Кога ще може учителят, дори и при най-добро желание, да обърне внимание на индивидуалните потребности на всеки един ученик? И какво да кажем за преподаването на предмети като чужди езици, при които всеки ученик трябва да има възможност да упражнява езика говоримо?

Възможно решение: Условията за сформиране на групи и паралелки трябва да се преструктурират изцяло, както и условията за тяхното финансиране. За да е възможен качествен образователен процес, максималният брой ученици в група или паралелка трябва да е 15 (в момента минималният е 18). А минималният трябва да спадне до 5. Така не само ще се създадат условия за развиване на индивидуалните потребности на всеки един ученик, но и предпочитанията им ще се отчитат много по-ефективно при сформиране на групи по избираемите предмети (СИП/ЗИП).

Разбира се, в образователната система има редица други проблеми, които също чакат да бъдат решени. Трите области, посочени по-горе, обаче са основополагащи – те не само предопределят качеството на образованието, но и лежат в основата на всички останали проблеми. Именно от тях трябва да тръгнем, ако наистина желаем да създадем качествена и съвременна образователна система, която помага на учениците да развият качествата си.