Ученическите олимпиади би
трябвало да бъдат положително събитие – възможност за учениците да покажат
своите талант и умения, да издигнат престижа на училището с успехите си, да се
запознаят с други също така талантливи ученици. Накратко, тържество на мозъчната
дейност.
Казвам „би трябвало”,
защото практическият резултат е друг. Талантливите ученици във всяко училище са
ограничен брой, а борбата за тях започва още от декември и е безмилостно
жестока (както е казал поетът). Всеки учител държи отличникът на випуска да
участва в олимпиадата именно по неговия предмет, защото само въпросният
отличник може да се „представи достойно”. А отличниците, по природа възпитани и
отговорни същества, обикновено се съгласяват с желанията на всичките си учители
– било поради чувство на морален дълг, било поради други субективни съображения
(от рода на „Ако искаш да имаш 6 по моя предмет ...”).
Какво се получава в
крайна сметка? Ако имате щастието да сте родител на талантлив ученик, можете да
проследите участието му/й в 3, 4 или повече олимпиади не само на общинско, но и
на областно ниво. И не се притеснявайте – родното Министерство на образованието
ще се погрижи това да се случи в максимално кратки срокове – вижте само графика
за областните кръгове на олимпиадите:
час
|
23 февруари
|
24 февруари
|
25 февруари
|
09:00
|
немски език
|
английски език
|
математика
|
испански/френски/италиански
|
руски език
|
философия
|
|
математическа
лингвистика
|
|||
химия
|
|||
14:00
|
астрономия
|
физика
|
история
|
биология
|
(*Това е само извадка.
Пълния график можете давидите тук)
Така в рамките на 3 дни
вашето дете може да се яви не на 1 или 2, а на цели 6 олимпиади. А тази година
от грижовното министерство са се постарали участниците в олимпиадите да не
изпуснат нищо от учебния процес – всички тези олимпиади ще се състоят в трите
дни, определени за зимна ваканция. (За справка – календарът наваканциите)
С други думи, ние
внимателно подбираме най-талантливите ученици, а след това ги натоварваме
извънредно с допълнителен материал, стресираме ги с нереални очаквания за успех
и ги потискаме ако, не дай си боже, не се справят „подобаващо”. И всичко това в
дните, които сами сме им определили за почивка от редовното натоварване в
училище.
А мозъчната дейност е
по-натоварваща от физическата. Не само е задължително тези състезания да не се
провеждат в малкото почивни дни за децата, но е необходимо участниците в тях да
получат допълнителна почивка. Мозъкът, кактони казва Andy Puddicombe,
също има нужда от почивка – от 10 минути
всеки ден, в които не го ангажираме с мисли. За да можем да го използваме
отново и на следващия ден, без да си причиняваме невроза.
Разбира се, възможно е
експертите от МОН да нямат нужда от такава почивка. Или пък при тях просто
липсва органът, който да изпитва тази нужда.
