Истинският проблем в училище

15 септември е свещена дата за всеки, който иска да се изкаже по въпроса за българското образование. Спорът обикновено се върти около това кой е най-големият проблем и как да го решим. Тази година „дискусията“ относно проблемите в образованието започна още от края на м. август. Първо синдикатитеизтъкнаха проблема с дисциплината и ни обясниха, че ще го борят като върнат,пардон – въведат оценка „Поведение“. После си промениха мнението и най-големият проблем се оказа липсатана квалифицирани учители. Министър Танев също се включи активно като обеща да разтовари документацията и облекчи процеса на работа на учителите, а същевременно поведе лютабитка с „мъртвите души“. Повечето от нас пък все още се чудят дали открасивите млади жени стават добри учители. Макар и забавни, тези псевдо-новини не само не достигат до някакъв по-съществен анализ, но и отвличат вниманието на обществеността от истинския проблем на българското образование.

Истинският проблем е, че системата не работи и има нужда от цялостна промяна. По-лошото е, че идеи за промяна има, но те не могат да се осъществят, защото системата се управлява чрез страх. А когато една система се управлява чрез страх и възпитава страх, тя е всичко друго, но не и образователна.

Учениците учат чрез страх – страх от изпитване, страх от оценки, страх от наказания. Най-лошото е, че се учат на страх от различното – ако не възпроизведеш урока, а се опитваш да разсъждаваш по него, получаваш по-ниска оценка; ако се възпротивиш на явна несправедливост в училище, получаваш наказание. Резултатът от това е съвсем естествен – учениците имат все по-ниски резултати на стандартните тестове (PISA, ДЗИ, НВО), защото се страхуват да мислят. А ако един ученик не се страхува да изразява себе си, той (или тя) би могъл да намери своето място в училище.

Учителите също са управлявани чрез страх – страх от проверка, страх от крайни срокове, страх от задължителната училищна документация – защото всяко редче трябва да бъде попълнено в правилното квадратче. И защото училищната документация е по-важна от това, което реално се случва в класната стая и защото разпределението трябва да се следва плътно. А ако един учител има свобода на действие, той (или тя) би могъл да направи предмета интересен и то така, че на учениците всъщност да не им е скучно в класната стая.

Страхът на учителите се предава от директорите, които също работят в страх. Подобно на учителите, те също могат да бъдат проверени, протоколирани и наказани. Едно-единствено отклонение от нормативния канон е достатъчно. А ако един директор не живее в постоянен страх, той (или тя) би могъл да направи училището си привлекателно за нови учители по много по-ефективен начин от каквито и да е мерки на министерството.

Страхът вирее и, реално, води началото си от администрацията на МОН и многобройните РИО. Не мога да кажа каква е причината за това, защото виждам само симптомите – липсва желание за истинска реформа и всяка промяна, дори и най-малката, се осъществява срещу огромно съпротивление. В повечето случаи това, което ни се пробутва като „реформа“, всъщност е връщане към някаква мярка от близкото минало.

Системата отчаяно се нуждае от тотална реформа, за да може да изпълнява добре функциите си, а в същото време панически се страхува дори и от най-малката промяна. И докато този страх е основно средство, българското „образование“ ще бъде такова само на хартия. А как можем да променим това е въпрос на следваща статия.

Празник

Иде празник.
15-ти септември, началото на учебната година.
Защо пък да е празник, ще питат някои. Ами защото е, търпеливо им обяснявате вие. Според всички правила на празниците.
Тържества? Има.
Речи? И още как.
Цветя? Навсякъде.
Манифестации? Е, вече не живеем в тези времена.
Пък и кое училище ще започне с редовни класове още от първия ден? Да не са луди?!
Странно е, продължават да се съмняват тия някои. Никой не празнува началото на фискалната година, запъват се те, защо учебната да е по-различна?
Ми празнува им се на хората. А щом народният дух е в настроение за празник, редно е да има и поздрави и пожелания.
И тъй, ето моите пожелания за новата учебна година:

Учители: Пробвайте!

Знам, че работата е изтощителна. Познато ми е и чувството никой да не оценява това, което правиш. И, да, заплатата не струва – знам го от опит. Въпреки всичко това, българските деца са свежи, оригинални, интелигентни и невероятно талантливи. Трябва само да ги заинтригувате. Направете предмета си интересен за тях. Изпробвайте нови начини да предадете материала си, включете учениците в уроците, дайте им възможност да покажат какво знаят и умеят, вместо да подчертавате слабите им места. Направете нещо ново и различно и те ще ви покажат, че си струва да бъдеш учител.

Родители: Питайте!

Знам, че работата е изтощителна. Познато ми е и чувството никой да не оценява това, което правиш. И, да, трудно е, прибирайки се вкъщи след 8, 10 или 12 часа на работа, да си пълен с енергия и ентусиазъм. Въпреки всичко това, вашите деца са свежи, оригинални, интелигентни и невероятно талантливи. Трябва само да проявите интерес. Питайте ги как е минал денят им. Изслушайте ги. Чуйте това, което ви казват. Покажете им, че има смисъл в това, с което се занимават в училище, помагайте им, когато срещат трудности, и им покажете, че те самите са важни за вас. Така и вие ще бъдете важни за тях, когато остареете.

Ученици: Дайте шанс!

Вие сте свежи, оригинални, интелигентни и невероятно талантливи. Дори когато на нас, възрастните, ние е трудно да видим това. Затова мога само да ви помоля: бъдете търпеливи. Дайте шанс на учителите си да ви заинтригуват с предмета си, дори ако е скучен. Дайте шанс на родителите си да ви помагат, дори ако нямате нужда. А ако някой се обърне към вас с фразата „нищо няма да излезе от теб”, това просто значи: вече не разбирам младите хора и не мога да намеря подходящ начин да общувам с тях. Именно тези възрастни имат най-голяма нужда от вашето търпение.

И все пак

Вместо на 15-ти септември, тази година аз ще празнувам на 17-ти. С Вярата и Надеждата, че след 10-15 години и нашите държавници ще са свежи, оригинални, интелигентни и невероятно талантливи.