Реквием за една усмивка

Тя беше слънце. Огненият пламък бе вплетен в буйните й коси. Винаги бе в добро настроение, което никой и нищо не бе в състояние да помрачи. Дори когато не се усмихваше, лицето й се озаряваше от светлината, която носеше в себе си.

В училище винаги бе с униформа, но униформата винаги й стоеше някак различно. Носеше големи цветни обеци, които отразяваха сиянието на светлите й очи.

С ученето се справяше по усет. Запомняше всичко, което й се струваше интересно, а когато я изпитваха, с изненада откриваше, че то не е най-важното в урока. Виждаше решенията на задачите по математика, а не можеше да обясни как е стигнала до тях. Пишеше поезия, а й откриваха граматически грешки.

-----------------

Повдигнаха я като въпрос. Била проблемен ученик. Нямала представа от предмета им, а имала претенции за тройка. Не била внимавала в час. Живеела в друг свят. Тотално неориентирана. Имала била нужда от ред и дисциплина.

-----------------

Първо изчезна усмивката й.

Обеците носеше вече само в някои часове и ги сваляше за тези, в които трябваше да внимава.

Стараеше се да изпълнява точно поставените изисквания както правеха примерните ученици.

Мечтаеше по-малко, но слънцето все още се прокрадваше през някоя къдрица.

-----------------

Започна да носи униформата си като другите.

            Огънят изчезна от косите й.

Учеше и отговаряше по учебник.

            Престана да търси интересното.

Вече пишеше без граматически грешки.

            Вече не пишеше поезия.

Стана адекватна.

            Очите й престанаха да сияят.

Влезе в правия път.

            Изпрати доброто настроение в изгнание.

Ориентира се – лично и професионално.

            Светлината угасна.

Кандидатства, записа и завърши университет.

Стана учител.

Герои на нашето време

Когато Destructive Creation промениха облика на паметника на Съветската армия, те повдигнаха важен въпрос – кои са героите на нашето време? Макар и изключително оспорвана, тяхната творба не дава отговор на този въпрос – в крайна сметка, Роналд Макдоналд, Капитан Америка и Робин са точно толкова герои за съвременните българи, колкото и фигурите от самия паметник. Артистите обаче подчертаха един основен проблем – липсата на положителни и реални модели в света на българина.

Нуждата от герои

Имам щастието да предавам в добро училище на големи ученици (10-ти, 11-ти и 12-ти клас). Когато ги попитам какво искат да учат или работят след завършване, отговорът, който все по-често получавам, е нещо от типа: „Не знам точно, но искам да печеля достатъчно.” Или разновидността: „Нещо в чужбина, за да мога после да си намеря добре платена работа.” Казано иначе, все по-малко ученици проявяват по-задълбочен интерес към евентуалната си бъдеща професия. Ценностната система се е променила до такава степен, че периферното (заплащането за определена професия) измества централното (интересът и желанието да работиш именно това). А причината е очевидна – реалността в България просто не предлага положителни модели. Кой всъщност е нашият пример за подражание?

Бившите

За съжаление, примерите, които децата получават в училище, не могат да им помогнат в реалността. Действията, мотивите, а оттам и ценностите на баба Илийца, Македонски и Бойчо Огнянов просто не са приложими в дейвствителността. Това не означава, че изучаването на тези герои и съответните произведения е безсмислено. Но за да бъдат разбрани е необходима цялостна представа за историческата обстановка, която е породила нуждата от такива герои. Това е трудно постижимо за редица възрастни, а какво остава за 17-18-годишни деца. (Ако не сте съвсем убедени, помислете: колко от вас знаят какво е оригиналното заглавие на романа „Под игото” и защо Вазов го променя?) Тези герои трябва да се изучават на ниво, което позволява по-пълно разбиране. А учениците имат нужда от реални образи, които са близки до тях.

Героите на нашето време

Когато Apple оповести смъртта на Стив Джобс, посланието към медиите бе кратко, но болезнено ясно – „светът е неизмеримо по-добър благодарение на Стив” (“The world is immeasurably better because of Steve”). Стив Джобс е реален образ – от плът и кръв – който вярваше, че интересът и влечението трябва да определят избора на занимание или професия. Той наистина направи света по-добър, именно защото до последно се занимаваше с това, което му доставяше удоволствие.

Стив е един от героите на нашето време. Но не е единственият. Такива има и в България. Хора, които изпитват удоволствие от работата си. Хора, чиято любов и отдаденост към това, с което се занимават, правят България по-добро място, а нас – по-добри хора. Потърсете ги – те са сред самите нас.

Празник

Иде празник.
15-ти септември, началото на учебната година.
Защо пък да е празник, ще питат някои. Ами защото е, търпеливо им обяснявате вие. Според всички правила на празниците.
Тържества? Има.
Речи? И още как.
Цветя? Навсякъде.
Манифестации? Е, вече не живеем в тези времена.
Пък и кое училище ще започне с редовни класове още от първия ден? Да не са луди?!
Странно е, продължават да се съмняват тия някои. Никой не празнува началото на фискалната година, запъват се те, защо учебната да е по-различна?
Ми празнува им се на хората. А щом народният дух е в настроение за празник, редно е да има и поздрави и пожелания.
И тъй, ето моите пожелания за новата учебна година:

Учители: Пробвайте!

Знам, че работата е изтощителна. Познато ми е и чувството никой да не оценява това, което правиш. И, да, заплатата не струва – знам го от опит. Въпреки всичко това, българските деца са свежи, оригинални, интелигентни и невероятно талантливи. Трябва само да ги заинтригувате. Направете предмета си интересен за тях. Изпробвайте нови начини да предадете материала си, включете учениците в уроците, дайте им възможност да покажат какво знаят и умеят, вместо да подчертавате слабите им места. Направете нещо ново и различно и те ще ви покажат, че си струва да бъдеш учител.

Родители: Питайте!

Знам, че работата е изтощителна. Познато ми е и чувството никой да не оценява това, което правиш. И, да, трудно е, прибирайки се вкъщи след 8, 10 или 12 часа на работа, да си пълен с енергия и ентусиазъм. Въпреки всичко това, вашите деца са свежи, оригинални, интелигентни и невероятно талантливи. Трябва само да проявите интерес. Питайте ги как е минал денят им. Изслушайте ги. Чуйте това, което ви казват. Покажете им, че има смисъл в това, с което се занимават в училище, помагайте им, когато срещат трудности, и им покажете, че те самите са важни за вас. Така и вие ще бъдете важни за тях, когато остареете.

Ученици: Дайте шанс!

Вие сте свежи, оригинални, интелигентни и невероятно талантливи. Дори когато на нас, възрастните, ние е трудно да видим това. Затова мога само да ви помоля: бъдете търпеливи. Дайте шанс на учителите си да ви заинтригуват с предмета си, дори ако е скучен. Дайте шанс на родителите си да ви помагат, дори ако нямате нужда. А ако някой се обърне към вас с фразата „нищо няма да излезе от теб”, това просто значи: вече не разбирам младите хора и не мога да намеря подходящ начин да общувам с тях. Именно тези възрастни имат най-голяма нужда от вашето търпение.

И все пак

Вместо на 15-ти септември, тази година аз ще празнувам на 17-ти. С Вярата и Надеждата, че след 10-15 години и нашите държавници ще са свежи, оригинални, интелигентни и невероятно талантливи.