събота, 8 октомври 2011 г.

Герои на нашето време

Когато Destructive Creation промениха облика на паметника на Съветската армия, те повдигнаха важен въпрос – кои са героите на нашето време? Макар и изключително оспорвана, тяхната творба не дава отговор на този въпрос – в крайна сметка, Роналд Макдоналд, Капитан Америка и Робин са точно толкова герои за съвременните българи, колкото и фигурите от самия паметник. Артистите обаче подчертаха един основен проблем – липсата на положителни и реални модели в света на българина.
Нуждата от герои
Имам щастието да предавам в добро училище на големи ученици (10-ти, 11-ти и 12-ти клас). Когато ги попитам какво искат да учат или работят след завършване, отговорът, който все по-често получавам, е нещо от типа: „Не знам точно, но искам да печеля достатъчно.” Или разновидността: „Нещо в чужбина, за да мога после да си намеря добре платена работа.” Казано иначе, все по-малко ученици проявяват по-задълбочен интерес към евентуалната си бъдеща професия. Ценностната система се е променила до такава степен, че периферното (заплащането за определена професия) измества централното (интересът и желанието да работиш именно това). А причината е очевидна – реалността в България просто не предлага положителни модели. Кой всъщност е нашият пример за подражание?
Бившите
За съжаление, примерите, които децата получават в училище, не могат да им помогнат в реалността. Действията, мотивите, а оттам и ценностите на баба Илийца, Македонски и Бойчо Огнянов просто не са приложими в дейвствителността. Това не означава, че изучаването на тези герои и съответните произведения е безсмислено. Но за да бъдат разбрани е необходима цялостна представа за историческата обстановка, която е породила нуждата от такива герои. Това е трудно постижимо за редица възрастни, а какво остава за 17-18-годишни деца. (Ако не сте съвсем убедени, помислете: колко от вас знаят какво е оригиналното заглавие на романа „Под игото” и защо Вазов го променя?) Тези герои трябва да се изучават на ниво, което позволява по-пълно разбиране. А учениците имат нужда от реални образи, които са близки до тях.
Когато Apple оповести смъртта на Стив Джобс, посланието към медиите бе кратко, но болезнено ясно – „светът е неизмеримо по-добър благодарение на Стив” (“The world is immeasurably better because of Steve”). Стив Джобс е реален образ – от плът и кръв – който вярваше, че интересът и влечението трябва да определят избора на занимание или професия. Той наистина направи света по-добър, именно защото до последно се занимаваше с това, което му доставяше удоволствие.
Стив е един от героите на нашето време. Но не е единственият. Такива има и в България. Хора, които изпитват удоволствие от работата си. Хора, чиято любов и отдаденост към това, с което се занимават, правят България по-добро място, а нас – по-добри хора. Потърсете ги – те са сред самите нас.

2 коментара:

  1. Прав сте г-н Демиров.Има много хора,които харесват работата си,но те сякаш не се забелязват. Обществото ги приема като даденост и по никакъв начин не ги забелязва.Има още един учител като Вас и то от вашето училище,който гори в работата и кара другиге около нея да светят - г-жа Дескова.Много общо има мужду вас.Благодаря ви,че ви има.Бъдете здрав.

    ОтговорИзтриване
  2. Йордан Демиров25 октомври 2011 г. в 23:31

    И аз благодаря за милите думи, но бих предпочел да общуваме открито - не е необходимо да пишете анонимно. Блогът е за свободно изразяване на мнение - можете да коментирате свободно, без да се притеснявате от нечия оценка (стига, разбира се, коментарите да не нарушават нормите за благоприличие).

    ОтговорИзтриване