Ако сте имали възможност
да прегледате проекта за Закон за предучилищното и училищно образование, може да се зачудите
какво толкова не ми харесва в него. Законът си е много хубав, ще кажете –
интегрира съществуващи документи, внедрява нови идеи и изобщо е един много
европейски закон. Можете дори да помислите, че имам личен проблем с този така
хубав закон.
Проблемът с този
законопроект е, че предлага готови решения, заимствани от други образователни
системи. Разбира се, тези решения са ефективни в контекста, от който са
извадени. Но българската образователна система има собствена специфика и, за да
е ефективен един закон за образованието, трябва да се анализират съществуващите
проблеми и реалните причини за тях.
И така, какви са
проблемите? Според обосновката на проектозакона това са ниското качество на
образованието, необходимостта да се развиват компетентности (а не само да се
предават знания), нуждата от акцент върху личностното развитие на учениците,
както и ясното обуславяне на техните права.
Всичките тези думи и
фрази звучат много привлекателно, но всъщност казват много малко за реалното
състояние на образователната система. Това са общи думи, които не посочват нищо
конкретно. Съответно, мерките, предприети в тези насоки, няма и да разрешат
никакви конкретни проблеми, а само ще създадат поле за изява на още
празнословия и празнословници.
В системата има реални
проблеми, които могат да бъдат разрешени с реални мерки. Ето тези, които, поне
според мен, са най-важни заедно с някои възможни решения:
1. В училищата липсва съвременна инфраструктура. Качественото образование изисква качествена
материално-техническа база. Не може да обучите програмисти без съвременни
компютри. Не може да възпитавате здрави и активни деца без игрища и спортни
пособия. Не можете да образовате ученици без добре оборудвани и приветливи
библиотеки. Реалният проблем е, че училищата не разполагат с достатъчно
средства, за да осъвременят материалната си база.
Възможно решение: Както до долка ни е обяснявано, в бюджета няма
допълнителни средства за образование. Тогава? Дайте възможност на училищата за
набиране на допълнителни средства. В момента училищата не разполагат с
интрумент за допълнително финансиране на по-мащабни проекти. Защо? Реалната
финансова независимост е необходима за поддържане на съвремнни стандарти в
която и да е сфера. Никой не може да предвиди какви ще са тенденциите след 5,
10 или 15 години. Затова училищата трябва да разполагат със свободен механизъм
за набиране на средства и инвестирането им по усмотрение на самото училище.
Централизираният вариант е въвеждане на местен данък „Образование”, приходите
от който да се използват за подобряване на училищната инфраструктура.
Либералният вариант е създаването на инвестиционен фонд за всяко училище, така
че то да разполага с лихвените приходи по него.
Между тези два варианта има още много, стига някой да се реши на този
„революционен” ход.
2. Качеството на преподаване е ниско. Системата не привлича качествени кадри за
учители. Талантливите млади хора, които търсят реализизация, бягат от
образователната система като дявол от тамян.
Ако българската образователна система бе футболен отбор, бих могъл да определя
нейната кадрова политика като търсене на свободни агенти и застаряващи звезди с
ниски изисквания.
Възможно решение: Добрите футболни отбори разчитат на добри трансфери.
Великите футболни отбори купуват най-добрите футболисти и налагат качествени
младежи, които в последствие също се превръщат в скъпо платени звезди. С други
думи, за да привлечем качествени преподаватели, трябва да им осигурим
привлекателни условия. А в тази насока дори не е необходимо тепърва да
откриваме топлата вода – вече съществува работещ модел за подбор на кадри в
системата на образованието. „Заедно в час”
го прави вече няколко години и резултатите са впечатляващи. Защо просто не
приложим техния опит?
3. Учениците не получават достатъчно индивидуално
внимание. За какво
качество на образованието можем да говорим, ако си представим учител, който
влиза два пъти седмично в клас от 30 ученици? Кога ще може учителят, дори и при
най-добро желание, да обърне внимание на индивидуалните потребности на всеки
един ученик? И какво да кажем за преподаването на предмети като чужди езици,
при които всеки ученик трябва да има възможност да упражнява езика говоримо?
Възможно решение: Условията за сформиране на групи и паралелки трябва да се
преструктурират изцяло, както и условията за тяхното финансиране. За да е
възможен качествен образователен процес, максималният брой ученици в група или
паралелка трябва да е 15 (в момента минималният е 18). А минималният трябва да
спадне до 5. Така не само ще се създадат условия за развиване на индивидуалните
потребности на всеки един ученик, но и предпочитанията им ще се отчитат много
по-ефективно при сформиране на групи по избираемите предмети (СИП/ЗИП).
Разбира се, в
образователната система има редица други проблеми, които също чакат да бъдат
решени. Трите области, посочени по-горе, обаче са основополагащи – те не само
предопределят качеството на образованието, но и лежат в основата на всички
останали проблеми. Именно от тях трябва да тръгнем, ако наистина желаем да
създадем качествена и съвременна образователна система, която помага на
учениците да развият качествата си.
Няма коментари:
Публикуване на коментар